Révérence
J’écume les parcs sans cesse
Dans la quête idéale
De la beauté parfaite
Une splendeur végétale
Exhibe d’un geste large
Sa grâce hivernale
Élégante révérence
Tel un grand séducteur
L’arbre m’invite à danser
Je voudrais défaillir
Me laisser les yeux fermés
Entraîner dans le bal
Par cet amant peu banal.
Поклон
Върлувам в парковете непрестанно
за да открия най-накрая
най-съвършена красота
Растително великолепие
показва с щедър жест
студената си прелест
И с елегантния поклон,
на най-изкусен съблазнител,
на танц ме кани днес дървото
Замаяна от радостна премала,
притворила учи от порива неустоим,
аз искам да участвам в бала
с най-нестандартния любим.